Зимните празници и обичаи, са наситени с гадания и предсказания (за предстоящата стопанска година и за здравето и благополучието в семейството), както и с обреди, чрез които се цели да се повлияе върху бъдещето.
Никулден
Никулден е един от важните православни празнци. Посветен е на Свети Николай Мирликийски, който се почита като избавител на пленниците и покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите.
Празникът се отбелязва на 6 декември. По принцип празникът се пада на 19 декември, но той е сред празниците, които се отбелязват по стар стил. В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са производни или близки до името Николай - Никола, Нейчо, Николина, Николета, Кольо и др. На празника да уважат именника в дома му идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени.
Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именник. В традицията на празничната маса e да се сервират рибни ястия, най-често – пълнен шаран с орехи.
Празникът се отбелязва на 6 декември. По принцип празникът се пада на 19 декември, но той е сред празниците, които се отбелязват по стар стил. В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са производни или близки до името Николай - Никола, Нейчо, Николина, Николета, Кольо и др. На празника да уважат именника в дома му идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени.
Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именник. В традицията на празничната маса e да се сервират рибни ястия, най-често – пълнен шаран с орехи.
Коледа
Рождество Христово, също Коледа, Божик или Божич е един от най-големите църковни празници в християнския свят. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея.
Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква, а след 31 март 1916 година ( когато в България като държавен календар е приет т.н."нов стил"-Григорианския календар) на 7 януари по официалния граждански календар, който ден се отбелязва като 25 декември (по юлианския календар). През 1968 година, Българската Православна Църква установява чествуването на 25 декември. В България отново е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.
Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква, а след 31 март 1916 година ( когато в България като държавен календар е приет т.н."нов стил"-Григорианския календар) на 7 януари по официалния граждански календар, който ден се отбелязва като 25 декември (по юлианския календар). През 1968 година, Българската Православна Църква установява чествуването на 25 декември. В България отново е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.
Нова Година
Нова година е празник, при който се отбелязва краят на текущата и началото на следващата календарна година.
Празнува се от страни, ползващи Григорианския календар, и др. Чества се на 1 януари . Има новогодишни тържества, фойерверки, украса, паради, спортни съревнования.
Основният обичай, който се изпълнява
в България е т. нар. „сурвакане“. Обичаят се състои в обредното обхождане на определена територия (махала, квартал, най-често цялото селище) от група „сурвакари“ - малки момчета на възраст 4-12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството (както и добитъка) като ги потуват по гърба със сурвачки, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините обикновено с хранителни продукти.
Празнува се от страни, ползващи Григорианския календар, и др. Чества се на 1 януари . Има новогодишни тържества, фойерверки, украса, паради, спортни съревнования.
Основният обичай, който се изпълнява
в България е т. нар. „сурвакане“. Обичаят се състои в обредното обхождане на определена територия (махала, квартал, най-често цялото селище) от група „сурвакари“ - малки момчета на възраст 4-12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството (както и добитъка) като ги потуват по гърба със сурвачки, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините обикновено с хранителни продукти.
Богоявление
Богоявление е един от най-древните християнски празници. Празнува се на 6 януари (Йордановден). Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника. Исторически празникът в различните християнски традиции празникът е претърпял значителни изменения (в частност, от него се е отделило Рождество Христово и днес различните християнски деноминации го празнуват различно.
Девойките, също по свой начин вземат участие в този празник. Още преди изгрев слънце, те отиват към кладенеца или извора на реката да си налеят "света" вода. На реката, обмиват домашната икона и своите лица.
В Родопите има още една традиция на този ден да се хвърлят във водата младоженците (тези двойки, който са се оженили на миналата година), за да са живи и здрави цяла година. Къпането се извършва от специални хора "хаскари" или "къпинчари". Ако няма наблизо река, тогава церемонията се провежда до кладенец.
Девойките, също по свой начин вземат участие в този празник. Още преди изгрев слънце, те отиват към кладенеца или извора на реката да си налеят "света" вода. На реката, обмиват домашната икона и своите лица.
В Родопите има още една традиция на този ден да се хвърлят във водата младоженците (тези двойки, който са се оженили на миналата година), за да са живи и здрави цяла година. Къпането се извършва от специални хора "хаскари" или "къпинчари". Ако няма наблизо река, тогава церемонията се провежда до кладенец.
Ивановден
Ивановден е религиозен и народен празник, празнуван в чест на Св. Йоан Кръстител. Отбелязва се неподвижно на 7 януари по православния църковен календар.Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. Този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците. В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.
На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.
На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.
